История на Българската федерация по Таекуондо
Таекуондо започва своето развитие в България още в края на 60-те години – време, когато бойните изкуства все още са рядкост в Европа. В основата на този процес стои Хван Джън Нам – корейски майстор, шампион на Азия от 1949 г., носител на IX дан и дългогодишен офицер от южнокорейското разузнаване
През 1976 г. Хван създава първата тренировъчна група във ВИФ (днес НСА), в която участват пионери на българското Таекуондо – д-р Валери Найденов, Ст. Хинков, Св. Иванова, К. Гугушев, Г. Пиштиков, Цв. Хаджиев и други. Именно тази група поставя основата за бъдещото развитие на бойното изкуство в страната.
През 1976 г. Хван създава първата тренировъчна група във ВИФ (днес НСА), в която участват пионери на българското Таекуондо – д-р Валери Найденов, Ст. Хинков, Св. Иванова, К. Гугушев, Г. Пиштиков, Цв. Хаджиев и други. Именно тази група поставя основата за бъдещото развитие на бойното изкуство в страната.
В края на 70-те години д-р Валери Найденов, след обучение в Мароко и контакт с генерал Чой Хонг Хи – основателя на съвременното Таекуондо (1955 г.), започва активно да го въвежда в България. Към него се присъединяват и други водещи фигури – проф. Светослав Иванов и проф. Петър Богданов, които заедно с Хван Джън Нам допринасят за изграждането на първите тренировъчни структури.
През 1985 г., по инициатива на Хван, в България пристига корейският майстор Ким Унг Чол – ключова фигура за изграждането на спортната методика у нас. Той обучава първите инструктори и поставя основите на съвременната тренировъчна система по Таекуондо в България.
През 1985 г., по инициатива на Хван, в България пристига корейският майстор Ким Унг Чол – ключова фигура за изграждането на спортната методика у нас. Той обучава първите инструктори и поставя основите на съвременната тренировъчна система по Таекуондо в България.
В този период, когато бойните изкуства все още не са официално признати, Таекуондо се развива в рамките на спортното дружество „Хан Аспарух“. Силна подкрепа за развитието му идва от Красимир Кучабашев и от влиятелни фигури като Иван Славков – „Батето“, благодарение на когото структурата оцелява и се разраства. До края на 80-те години секцията вече наброява над 25 000 членове. Сред активните инструктори тогава е и Венцислав Фичев.
В началото на 90-те се провеждат първите национални първенства(1990–1991), а през 1994 г. д-р Валери Найденов основава Българската
федерация по Таекуондо, с което спортът получава своята официална организация и международна легитимност.
В началото на 90-те се провеждат първите национални първенства(1990–1991), а през 1994 г. д-р Валери Найденов основава Българската
федерация по Таекуондо, с което спортът получава своята официална организация и международна легитимност.
В годините след това федерацията преминава през различни ръководства – Александър Малинов, Валентин Трънски (от 1995 г.), Андрей Георгиев, д-р Росен Михайлов, а от 2016 г. – Слави Бинев.
През 2017 г. Бинев е избран за първи вицепрезидент на Европейската Таекуондо федерация – голямо международно признание за България.
През 2017 г. Бинев е избран за първи вицепрезидент на Европейската Таекуондо федерация – голямо международно признание за България.
Днес Българската федерация по Таекуондо обединява над 70 клуба в повече от 50 града и над 10 000 активни състезатели. Таекуондо вече е утвърдено като един от най-практикуваните и най-атрактивни бойни изкуства както в България, така и по света. То има богата и цветна история, ясно изградена структура и обещаващо бъдеще.